Аз нямах кърма, или защо понякога това не е точно така

Вие може да сте на море, може и да не сте, но където и да сте, поне не кърмите.

Знам, знам, има и такива, които кърмите дори в тази жега и в Световната седмица на кърменето искам да ви поздравя и да вдигна малко шум по тази тема. Именно тази тема е била причина за разваляне на стотици женски приятелства, съревнования и ожесточени скандали по всички майчински групи.

За съжаление, е била причина и за сериозни и истински емоции и състояния, като депресия, самообвинения и вменяване на вина. Затова, много ми се иска все повече майки да четат достоверна информация, да имат предварителна подготовка и реалистични очаквания относно това, какво точно ще се случи.

Така, знам, че зад неосъщественото кърмене понякога стои буквално тоталната липса на кърма. Тук съм, за да обърнем внимание на случаите, в които само неправилното начало, а не хормонален проблем, е довело до неуспех.

И понеже знаете, че това не е майчинска страница и аз не давам съвети как се гледат деца, аз просто ще ви разкажа за кърменето от моя опит. Тези които са чели книгата ми, знаят, че аз имам известен такъв. Все пак, аз съм този човек, който има:

– инвитро и естествено зачеване

– секцио и нормално раждане

– недоносени и преносени деца

– раждане в частна и в държавна болница

– кърмене и хранене от шише

И така, по повод кърменето: (и дано не се скараме много)

„Това е най-естественият природен процес, ще се справиш“ – мисля, че ей от тази лъжа започва всичко.

То може и да си е естествен процесът, но това въобще не значи, че се случва от само себе си. И колкото повече майки знаят това, толкова по-лесно би им било. За да се случи кърменето, много често майката трябва САМА да се погрижи за това. Дали от хормони извън норма, дали от стрес, липса на информация как да започнем или от откровено незнание, случва се кърма просто да НЯМА.

Това може би щеше да се случи и с мен, когато на трети ден след секцио си лежах в болничната стаята и плачех. Освен, че децата ми не бяха при мен – и кърмата ми никаква я нямаше. Лежах си под двата камъка, в които се бяха превърнали гърдите ми и оплаквах съдбата си. Зряла жена, начетена, висшистка както се казва…е, не очаквах преждевременно раждане, и все пак – нямах никаква идея какво да правя с тези огромни гърди.

Ангелът спасител дойде под формата на една акушерка. Видя ме и възкликна: „Никой ли още не е идвал да ти стисне гърдите?“

Значи такова изречение, само по себе си уникално, не може да се чуе всеки ден и аз затова си го помня.

„Не“, казах, не че имаше смисъл. Точно след секунда изпитах официално най-голямата болка в живота си към тоя момент (след години тази болка беше детронирана от раждането на Дарин).

Акушерката стисна гърдата ми толкова силно, че ако струята беше насочена към човек…хайде да не илюстрирам, а и да не го правим да изглежда смешно, защото на мен ВЪОБЩЕ не ми беше смешно!

Така че, знайте от мен:

На втория или третия ден след секцио, или на първия, най-много втория след естествено раждане, започнете движение с ръка тип „доене“. Масажите също помагат! Средния пръст и палеца се разтварят, слагат се около зърното, натискате навътре и движите ръката в посока навън. Това е!

За да се произвежда кърма, тя трябва да се харчи. Или за да има предлагане, трябва да има търсене, за тези от вас които са в сферата на търговията.

След като вече се е появила кърма, всичко ще бъде песен, нали?

На щастливките, на които им се е случило точно така, мога само да завидя. И дори не знам дали е благородно!

Ако бебето си е при вас и не е оставено в болницата по някаква причина, и ако кърмата е налице, кърменето може да започне. Добре, но и тук има два потенциални проблема: бебето яде по-малко кърма, отколкото Вие имате и гърдите остават напрегнати и след кърмене. Има теория, че това трябва да остане така и количеството да се напасне спрямо нуждите на бебето, но по моите наблюдения, тя не е много правилна. Ще намалите количеството на кърмата по естествен начин, но бебето расте и порциите му – също.

Скоро то ще изисква повече от Вас и Вашите две гърди, но кърмата няма да му стига. Така безславно приключва краткият период на кърмене. Ето защо лично аз и двата пъти, ДОИЗЦЕЖДАХ излишното в началото количество с помпа, което е и:

вторият ми съвет.

Благодарение на цеденето с помпа имах резерви и за пътите, в които беше невъзможно да кърмя навън или когато се налагаше да изляза от вкъщи без бебетата. Така стимулирах производството на повече кърма, в количество, което да им стига и за следващите месеци.

(за цедене мога да говоря до откат, понеже заради недоносените си деца се цедих в продължение на няколко месеца).

Другият проблем е, че детето може да не се храни добре заради неправилно захапване на гърдата и дори след хранене да не е напълно сито, а гърдите Ви все още да са пълни. Така се образуват неприятни бучки, стават и по-сериозни проблеми. От захапването на бебето може и да Ви боли, даже много. Мен лично и протекторите за зърна не ми помагаха.

Ето защо препоръчвам навременно информиране, консултациите и гледане на видеа как точно да се случи плавното и безболезнено за двете страни кърмене, така че да не се превърне от нещо желано, в истинско изтезание.

Третият ми и последен съвет:

„голямата цица след раждане се превръща в дълга цица“ – чували ли сте тази “шегичка”?

Ако не искате да Ви се случва това, давам кратко и ясно напътствие:

Бебето към гърдата, а не обратното.

Не се навеждайте към устата му, не му подавайте гърдата от другия край на леглото, просто го нагласете така, че то да прилепне към нея. Вратът, гърбът и формата на гърдите Ви, ще са благодарни 🙂

Абонирайте се

0