– Мамо, може ли сладолед?
– Не, още не си вечерял.
– Е хайде, нищо няма да му стане от един сладолед. Ето, избери си какъвто искаш.
Този диалог и подобни вариации могат да се чуят в много семейства. И макар на пръв път безобидно, това незачитане на мнението на другия родител, в крайна сметка дава сериозен отпечатък върху възпитанието и възприятията на детето.
От една страна, когато двамата родители изказват различно мнение спрямо създалата се ситуация, най-малкото което се случва е объркване в главата на детето. Разбира се, ако единият родител разрешава нещо, което другия е забранил, или не реагира по никакъв начин, на действия, които не се позволени, навярно изглежда като по-добрия родител в очите на детето. Много по-вероятно е едно дете да се зарадва на сладоледа, който ще получи, отколкото да си помисли: „Мама е толкова добра, не ми даде да ям сладолед преди вечеря и така няма да си разваля апетита“.
Другото, което се случва при противоречащи си забрани, можем да наречем: „олекване на мнението“. Когато детето чуе, че му разрешават нещо, което преди малко са му забранили, съвсем скоро то няма да се впечатлява толкова от правилата и забраните. То ще е видяло нагледно, че те могат да бъдат отменени. Още повече, че често единият родител е този, който се придържа по-стриктно към правилата, а другия е по-либерален. С течение на времето, познайте кой родител ще бъде питан първи за позволение, и кой родител ще изглежда като „лошото ченге“?
Как да работим върху своята единност при възпитанието на нашето дете?
В началото на повечето връзки, партньорите успяват да се опознаят добре и с времето придобиват представа за възгледите на човека до себе си. Защо обаче се случва така, че след раждането на детето, човекът, който добре познаваме, показва невиждани досега страни от характера си? Защото тези черти няма как да се появят преди това – човек не може да е сигурен, как би реагирал в ситуации, в които досега никога не е попадал. И все пак, хората не се променят радикално преди и след появата на едно дете. Ето защо, много важен момент що се отнася до възпитанието на вашето дете е именно разговор с партньора относно неговите/нейните виждания.
Ако вижданията ви се покриват, няма и да има голяма опасност да попаднете в ситуация, в която си противоречите.
Ако вижданията ви са сходни, и имат само леки разлики помежду си, един компромисен вариант спрямо текущата ситуация, ще подсигури спокойствието.
Съществуват и ситуации обаче, в които двамата родители имат напълно противоречащи си мнения. За да не навлизаме в конкретика, нека приемем че всеки родител има своите доводи. Независимо дали е така, или не, този разговор не трябва да бъде воден в присъствието на детето. Най-добрия вариант при случваща се на момента ситуация е, да обсъдите някъде встрани вашия отговор към детето. Това разбира се се отнася за по-важните въпроси изискващи внимание.
Подобни различни възприятия често се случват в семейства, в които единият родител отглежда детето в по-голямата част от времето, поставил е своите правила и следи за тяхното спазване. Като начин за компенсиране на времето, в което е отсъствал, другият родител може да започне да пренебрегва правилата, за да „спечели“ детето си и да изглежда „добрия родител“. Ако вашият случай е такъв, обяснете на партньора си, че сте положили много труд, за да постигнете доброто възпитание и по-лесното отглеждане на вашето дете. Помислете за други начини, с които да компенсирате по-малкото прекарано време с детето.
Старайте се да не използвате фрази като: „питай майка си дали може“ (освен ако не се отнася за нейна лична вещ). Прехвърлянето на топката не само ще олекоти Вашата дума, но и ще постави партньора Ви в ролята на единствения, който трябва да решава.
Не използвайте и фрази подобни на: „ще кажа на майка ти/баща ти, ако не направиш еди какво си“. Отново, така сами показвате на детето, че Вие не можете да се справите с него. Отново поставяте партньора в ситуацията да изглежда строг.
Друг важен момент е, да не допускате детето да се учи на принципа на “двата опита“. Т.е. ако единият родител е отговорил с „не“ на въпроса: „може ли утре да ходя без яке на градина?“, често се случва така, че след секунди вторият родител бива питан същия въпрос.
Това поведение се среща сред децата, но не бива да се поощрява. Когато имаме такава ситуация, можем спокойно да отговорим: „Мама вече ти каза какъв е отговорът“.
В заключение, когато сте единни пред детето, вие ще му дадете ясни насоки, то няма да се чувства объркано и не на последно място, вие като партньори няма да имате поводи за неразбирателства и скандали. Каквито и разлики да имате във вижданията си, най-важното което трябва да ви води е да се стараете да възпитате емоционално интелигентно дете, което уважава и цени мнението и на двама ви.