Знаете, че аз не съм тази майка, която ще Ви обясни как по-добре да възпитавате или да се справяте с детето си. Родителят знае най-добре от всички, какво да направи в дадена ситуация, познава реакциите на детето си и как да подходи към него.

Добре, обаче, колкото повече години стаж като майка набирам, толкова повече се сблъсквам с определено поведение, в което родителите са безпомощни пред децата си. Западно-европейското, или по-точно скандинавско възприятие на приемане на детето като равно на родителя е щекотлива тема. Редно е да бъде прилагана с идеята, че границата между свобода и незачитане на възрастния е много тънка и може да доведе до непоправими последици в развитието на детето както сега, така и в бъдеще. Между другото, този подход оказва влияние и върху отношенията между родителите. Обикновено по-толерантната майка, която позволява повече на детето си, влиза в сблъсък с по-строгия баща, който ползва по-затвърдени, така да ги да наречем, методи на възпитание. И обратното.

Не рядко границата се прескача и детето не зачита установените норми, понеже така да се каже, получава разнопосочна информация от родителите си какво му е позволено и какво не.

Не рядко и родителят, опитал се да приложи по-либерален подход, е сгрешил някъде по пътя си във възпитанието на детето и в повечето случаи се налага да използва други авторитети или дори заплахи, за да наложи исканото или казаното от него:

– Сега ще кажа на баща ти, че не искаш да се къпеш.

– Никакви детски, докато не си изядеш всичко.

– Още един път ако се сбиеш с брат си, оставаш без телефона за една седмица.

И така нататък! Често изричаме тези примери когато нямаме време или нямаме търпението, да изговорим цялата реална и логична причина за нашите искания. И използваме това, което е директно, лесно и което знаем, че ще сработи на момента. А как трябва да изглежда например последното изречение?

– За какво се карате? Кой започна? Извинете се един на друг, защото сте братя и защото с бой не се решава нищо. С кого ще си играеш, ако сте скарани? Вземи тази книжка, а ти нарисувай котката ни и се разделете за малко, да ви мине. Ако се сбиете пак, ще ви разделя отново.

Сега обаче искам да отделя малко повече внимание и на това, което най-често служи за прилагане на наказание или награда – а именно, ТЕЛЕФОНЪТ.

Има немалка част деца, които не прекаляват с времето, прекарано с телефон. Просто нямат чак такава потребност или пък имат ясно разграфено време за игра.

За съжаление обаче, виждам деца, все още с биберон в устата и таблет/телефон, забоден пред очите им. Виждам и деца, които докато играят или гледат нещо на телефона си, изключват напълно външния свят. Не си играят с другите деца, не отговарят на възрастните и дори не вдигат поглед, за да видят какво точно ядат. Не знам кога и защо това стана нормално.

Няма да отделям време за директните вреди от многото часове прекарани с наклонено надолу вратле, както и за тези, които телефонът нанася върху зрението, концентрацията и развитието. Те са надълго и широко коментирани и повечето родители със сигурност са наясно с тях. Иска ми се да отделим внимание именно на това, каква роля играе телефонът в комуникацията ни с децата и за неговото истинско влияние в отношенията вкъщи.

За тези родители, които усещат развита зависимост у децата си, както и за тези, които наистина искат да намалят екранното време, искам да покажа нашият начин за това, децата ни – ученици, да нямат телефони и никога да не искат да ползват нашите.

1. Практикувай, каквото проповядваш. Това винаги е на първо място. Не мога да кажа, че се справям особено добре с
това, но децата ни поне виждат, че не играем игри на телефоните си и не гледаме само смешни клипчета. Обяснявам, че работя с телефона си и все пак гледам да огранича екранното си
време, докато децата са около мен.

2. Супер интересна книга: Боже, колко много книги има в момента! Детективски
истории, фентъзита, приказки, адаптации на добре познати класики, цели поредици
с някой измислен герой…водя децата на някой книжен базар, в книжарница или в
библиотеката и им давам да изберат нещо по техен вкус. Ключовото тук е да четат
жанр, който истински ги вълнува и гарантирам, че ще се зачетат или заслушат.
Дарин даже чете докато върви и не защото е някакъв еднорог – просто откри какво му е наистина интересно.

3. Семейни активности и мисии: Когато излизаме навън, ако имам сили си
организираме най-разнообразни игри. Кой колко шишарки може да ми донесе? Кой
ще уцели оня дънер с пръчка, кой ще стигне първи до чешмата? Най-много обичам
да им показвам игрите от моето детство, децата умират от смях и ентусиазъм.
Купете си тебешири, ластици или нещо, което може да стреля и гледайте какво става. Хубаво е да включите друг клет родител и други деца.

4. Настолни игри: Вкъщи имаме почти всички известни настолни игри и още куп
неизвестни. Като знам, че едно време имахме само „Не се сърди човече“ и „Дама“,
аз съм най-големият ентусиаст за игра. Лично аз проблеми с броя на играчите
нямам, но ако вие имате – просто викнете някое от приятелчетата на детето вкъщи.
Не знам защо това вече не се прави 🙂


5. Не на последно място: не се пазарете. Когато телефонът стане главна разменна монета за това детето ви да слуша или да направи нещо, това е проблем. Детето
може да ви обещае всичко, за да получи телефона и може да си развали истински
настроението, ако това не се случи. Говорете му защо трябва да направи нещо или
защо няма да му разрешите нещо друго, като назовавате истинските причини, а не
телефона. Така от примера по-горе: „Изяж си вечерята, защото храната е важна за това да пораснеш“, а не „Никакви детски, докато не си изядеш всичко“.

Детето най-вероятно ще изяде храната си и в двата случая, само че във втория има вероятност то да започне да свързва храненето с принуда, както и вашите думи да загубят тежест пред него в бъдеще, понеже авторитетът ви ще се гради на инструмент, а не на доверие.


Надявам се списъкът ми с идеи да е бил полезен! Може би, за някои от родителите, екранното време е неизменна част от настоящата действителност и смятат, че час или два на ден не са такъв голям проблем. Аз просто за себе си знам, че не искам от онези моменти, в които времето за игра ще изтече и ще започне едно безкрайно пазарене и цупене за „още пет минути“. Нямам нерви за това 🙂

Абонирайте се

0